Рехабилитация

Какво представлява рехабилитацията?

Рехабилитацията има за цел да подобри и възстанови функционалните възможности и качество на живот на хорa в слединсултно състояние, след ендопротезиране на стави, в следоперативен период, след травми на опорно-двигателния апарат.

Центърът предлага и специализирани рехабилитационни програми: само двигателни или комбинирани с други методи на въздействие при най-честите болкови оплаквания: в гърба, врата, кръста, коленете, тазобедрените или раменните стави.

Принципът на изготвяне е индивидуален, според първопричината и компенсаторния механизъм на възникване на дадената болка.

Лечение чрез рехабилитация

Основният проблем, с който се занимава рехабилитацията е способността на човека да функционира оптимално, в рамките на ограниченията поставени върху него от заболяването, което има – инсулт, протезирана става, неврологичен или ставен дефицит.

Акцент се поставя и върху максимално подобряване на качеството на живот за тези, които не са в състояние да постигнат пълно възстановяване.

Обект на лечение с рехабилитацията са следните групи заболявания:

• Травми на опорно-двигателния апарат.
• Ставни заболявания.
• Заболявания на периферната нервна система, свързани с възпаление на нервите или техните коренчета – неврити, радикулити.

Слединсултна рехабилитация

Изключително важно за максималното възстановяване на пациентите, прекарали инсулт е ранното започване на рехабилитация. Това се налага поради възможността на нервните пътища да възвърнат своята проводимост в първите седмици след инсулта. Така се постига оптимално възстановяване на двигателната активност.

Целта е максимално да се възстановят функциите на засегнатите крайници. Това се постига чрез:

• Нормализиране на тонуса на мускулите от засегнатата страна.
• Стимулиране на храненето (трофичните функции) и възстановяване проводимостта на нервите в засегнатите мускули.
• Овладяване на битови навици (преобучение в дейностите от ежедневния живот).
• Подобряване на равновесните реакции и усета за поддържане на позата.

Последователно се възстановяват и усъвършенстват сядането, ставането, стоежа и ходенето. Процедурите се извършват в началото по-често и постепенно се разреждат в процеса на придобиване на самостоятелност в ежедневието.